„Археологическо проучване в м. Денината плоча, с. Мирково, общ. Мирково“. В: АОР за 2011 г., С., 2012 г., 328 – 331.

of 4
All materials on our website are shared by users. If you have any questions about copyright issues, please report us to resolve them. We are always happy to assist you.
Information Report
Category:

Government Documents

Published:

Views: 19 | Pages: 4

Extension: PDF | Download: 0

Share
Description
„Археологическо проучване в м. Денината плоча, с. Мирково, общ. Мирково“. В: АОР за 2011 г., С., 2012 г., 328 – 331.
Tags
Transcript
  328 НАИМ-БАН – АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ ПРЕЗ 2011 г. жение бяха открити два блокирани още по време на строежа входа Страниците им са добре оформе-ни с тухли. Предвид особеностите на терена, то едва ли и двата са били предвидени за потерни. Понеедин от тях е бил част от предвидена, но неосъществена кула, като не липсват подобни примери отдруги места на укрепителната система на обекта.При проследяването на вътрешното лице на западната крепостна стена, беше установено, че тя,подобно източната, следва даденостите на терена и е изградена от няколко праволинейни отсечки,оформящи тъпи ъгли при връзката си. В северната й половина беше засечена масивна каменна стена,градена на хоросан. Тя е долепена на фуга към вътрешното лице на куртината. Установено бе, че товае част от масивна сграда. Строителният материал от нея е ограбен и демонтиран до ниво субструк-ция. Непосредствено южно пред тази сграда, беше разчистено горяло ходово ниво, на което беше от-крита колективна монетна находка от 106 броя бронзови монети от Флавий Юлиан до Теодосий I/Ар-кадий, с последна дата на емисиите от периода 392-395 г.При проследяването на западната крепостна стена в посока север, беше внимателно разчисте-на връзката й с късната северна крепостна стена, която е изградена в последната четвърт на VI в. Тянамалява укрепената площ на обекта. Установено бе, че в този сектор широчината на западната кре-постна стена не е била удвоена при строежа и към северната част на хълма тя е продължавала катоединична. В нея вероятно е била вторично пробита порта, след запълването на предвидената в пла-на в източната крепостна стена. След разрушаването и частичното демонтиране на северната стена,южно от нея е изградена нова стена. Тя частично инкорпорира западната крепостна стена в началотона дължината й, без удвояване на широчината и я опасва отвън. Намаляването на защитената площсе отнася към втората половина на VI в., при управлението на Юстин II.Важен резултат от проучванията през 2011 г. е откриването на по-ранна оградна стена, просле-дена по част от южната и източната периферия на хълма. Стената не е била дебела и е изградена отколове и плет, дебело обмазани с глина. Тя е опожарена, а известно указание за датировката й ни давамонета на Констанций Гал от 350-355 г. Тя определя издигането на дървената стена най-общо предиили около средата на IV в. Монетата не предхожда с много издигането на каменното укрепление. ЛитератураХаджиангелов, Христов 2011 : В. Хаджиангелов, М. Христов. Археологическо проучване на кре-постта „Цари мали град” в м. Св. Спас при с. Белчин, Самоковско. – АОР през 2010 г. София 2011, 321-324. № 55. АРХЕОЛОГИЧЕСКО ПРОУЧВАНЕ В М. „ДЕНИНАТАПЛОЧА”, С. МИРКОВО, ОБЩ. МИРКОВО Илиян Боянов Археологическото проучване в местността „Денината плоча” се проведе през месец август, 2011 г.Обектът е разположен на едно от последните възвишения на южните склонове на Стара планина на над-морска височина около 980 м. При частично проучване на обекта през средата на ХХ в. са разкрити следиот оградни зидове и каменна постройка с форма на кръг, интерпретирана от И. Велков като тракийско све-тилище. Според А. Милчев пък, по-скоро става дума за шахта за вода, обслужваща укрепление, за наличи-ето на каквото говорят старите топоними „Малкото кале” и „Арманица”. Последният интерпретира про-учваните от него археологически структури като тракийска крепост, която е функционирала синхроно съсселището регистрирано в местността „Усте”, отнасящо се към периода IV-III в. пр. Хр. (Милчев 1968, 420).В хода на разкопките през 2011 г. са установени останки от жилищни структури от късножелязната епоха(IV-III в. пр. Хр.), датирани с монети на Филип II и Александър III Македонски и фрагменти импортна ке-рамика с черен фирнис. Освен тях частично е проучено и римско фортификационно съоръжение от типа burgus , датирано във втората половина на III в., с монети от управлението на император Траян Деций (249-251 г.) до това на император Аврелиан (270-275 г.). Данните от последните археологически проучвания кате-    РАЗДЕЛ ІІІ. АНТИЧНА АРХЕОЛОГИЯ  329 горично опровергават мнението на И. Велков за наличие на тракийско светилище на върха, както и това наА. Милчев, че археологическите структури от късножелязната епоха принадлежат на тракийска крепост.Напротив, емпиричният материал не дава никакви податки за извършването на религиозни практики, афортификационното съоръжение е добре датирано с монети и керамика от втората половина на III в. Структури от КЖЕ. Проучването в южната част на възвишението бе съсредоточено на терен сплощ от около 300 м 2 (обр. 1). Той е сравнително равнинен, с лек наклон на изток. Видимостта е отлична въввсички посоки. От изградената план-квадратна мрежа на обекта тук бяха проучени изцяло седем квадра-та. В тях е регистриран каменен разсип от средни и големи ломени камъни с площ от около 100 м 2 . Най-ве-роятно камъните са деструкции от стени на постройки, частично изградени от камъни на глинена спойка.Откритите в голямо количество късове горяла стенна мазилка говорят за плетено-колова конструкция.Липсват фрагменти от керемиди. Керамичните фрагменти предимно са от гърнета и хранилища с езиче-сти дръжки. Те са изработени на ръка, от груба недобре пречистена глина, с примеси от дребни камъче-та и неравномерно изпечени. Украсата е представена най-вече от пластични ленти с ямички. Тези съдо-ве са разпространени в Тракияпрез втората половина на I хил.пр. Хр. от където има и много-бройни паралели. От съдоветеизработени на колело преобла-дават паниците и купите.В този сектор бяха от-крити и два фрагмента от им-портни чернофирнисови ски-фос и кантарос. Най-близкипаралели се откриват от Се-верноегейския бряг, като най-вероятната им датировка еоколо средата на IV в. пр. Хр. 1 От другите артефактиинтерес представляват връхна стрела и една фибула. Вър-хът на стрелата е изработенот бронз, тип триперест, с ко-нична втулка. Този тип е ши-роко разпространен през вто-рата половина на I хил. пр. Хр.и има преки аналогии в гроб-ните комплекси от Пейчовамогила и Светицата (Китов2002, 15; Китов 2005, 49). Фи-булата е изработена от желя-зо и е от най-разпростране-ния тип II по типологията наМ. Домарадски, характерен започти цялата елинистическаепоха, но най-вече за времетомежду III и II в. пр. Хр. (Дома-радски 2000, 211-213, обр. 4).При направения от коле-гата Теодор Тодоров остеоло-гичен анализ на животинскитекости от обекта бе установено,че най-голям е броят на пре- 1 Фрагментите са определени от доц. д-р Анелия Божкова, за което искрено й благодаря. Обр. 1. С. Мирково, Пирдопско. Разкопки през 2011 г.Сектор I, кв. J10, K10, K11, L10, L11, L12 (M1:20).  330 НАИМ-БАН – АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ ПРЕЗ 2011 г. живните животни, като овците и козите представляват около 35 % от изследвания материал, говедата са15 % или общо преживните представляват половината от костния материал. Костите от свине са 15 % отобщия брой индетифицирани кости. От дивите животни се срещат кости на елен, сърна и мечка, коитопредставляват около 20 % от общия брой, т. е. една не малка част от месото е набавяно чрез лов. По-голя-мата част от костите на кози и овци принадлежат на възрастни индивиди. Най-вероятно те са използваниза добиване на животински продукти – мляко, вълна при овците, месо. Повечето от костите от говеда сана възрастни животни. За съжаление липсват запазени цели черепи, за да може да се определи дали поро-дата им е била за месо, мляко или смесена. Поради почти пълната липса на коне е по-вероятно част от го-ведата да са използвани за работа. Важно е да се отбележи, че някои от костните фрагменти са обгорели (3бр.), но липсват видими доказателства за култова дейност, свързана с жертвоприношения на животни.На този етап на проучването е трудно да се даде категоричен отговор за характера на обекта.Остава непотвърдена хипотезата на Ив. Велков за наличието на светилище от късножелязната епоха(Милчев 1968, 420), но също така не бяха открити и следи от укрепителни съоръжения, които да при-надлежат към тракийска крепост, както смята Ат. Милчев (Милчев 1968, 420). Може да се допусне,че най-вероятно става дума за селищни структури, свързани с тракийското селище в подножието наобекта. Откритите материали сочат към обитаване на комплекса от средата на IV до II в. пр. Хр. Фортификационно съоръжение от римската епоха. В западния край на обекта, където е инай-високата точка на местността, беше частично проучено фортификационно съоръжение, засегна-то от дълбок иманярски изкоп (обр. 2). На този етап е разкрита част от южната му крепостна стена иедин напречен зид. Градежът на стената е от ломени камъни, със спойка от бял хоросан. Напречниятзид е изграден по същия начин и обособява две отделни помещения. Южната стена на източното по-мещение е измазана с бял хоросан до височината на преградния зид, което, както и голямата плочавърху самия зид, предполага наличието на поне два етажа в съоръжението. Вероятно се касае за ква-дратно или правоъгълно съоръжение с максимални размери 20 х 20 м, което би могло да се определикато бург (Торбатов 2004, 37-38). В двете помещения се откриха материали от късноримската епоха –керамика, две фибули, както и монети от управлението на император Траян Деций (249-251 г.) до тована император Аврелиан (270-275 г.). Все още не са регистрирани подовите нива на укреплението. ЛитератураВасилева 2008: Д. Василева. Керамика на колело от късножелязната епоха от светилището отБабяк. – В: Тракийското светилище при Бабяк и неговата археологическа среда (Тонкова, Гоцев ред.). Обр. 2. С. Мирково, Пирдопско. Разкопки през 2011 г. Сектор I, кв. G6 + G7, северен профил (М 1:20).    РАЗДЕЛ ІІІ. АНТИЧНА АРХЕОЛОГИЯ  331 София 2008, 135-142. Домарадски 2000: М. Домарадски. Фибули от късножелязната епоха в Тракия. В: Годишник надепартамент Археология на НБУ, IV-V, София 2000, 202-225. Домарадски 2001: М. Домарадски и колектив. Материали за долината на средна Струма (Раз-копки и проучвания, 27). София 2001. Китов 2002: Г. Китов. Тракийски култов център в Старосел. Варна 2002. Китов 2005: Г. Китов. Долината на тракийските владетели. Варна 2005. Милчев 1961: Ат. Милчев. Археологическо проучване в околностите на с. Мирково, Пирдоп-ско. – В: Изследвания в чест на Карел Шкорпил. София 1961, 417-435. Торбатов 2004: С. Торбатов. Терминология за фортификационните съоръжения през римскатаи ранновизантийската епоха. – В: Археология на българските земи, том 1. София 2004, 31-48. № 56. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ НА КЪСНОРИМСКИТЕРМАЛЕН КОМПЛЕКС В ДИОКЛЕЦИАНОПОЛИС (ХИСАРЯ)  Митко Маджаров, Димитринка Танчева През 2011 г. продължиха археологи-ческите разкопки на късноримския тер-мален комплекс в Диоклецианополис. Тойе разположен в централната част на ан-тичния град. Разкопките се проведоха от01.07 до 31.07.2011 г. Те бяха финансираниот Археологическия музей в гр. Хисаря.Целта на разкопките беше да се до-разкрие помещение №04, разположено за-падно от проучените вече две големи по-мещения №1, 2, които бяха определенисъс значение съответно на caldarium и tepidarium (обр. 1). Досега от помещение№04 беше разкрита част от един басейн,който е бил облицован с мраморни пло-чи. През сезона разкопките бяха продъл-жени на север в споменатото помещение,където попаднахме на втори басейн. Кул-турният пласт до разкопаваното ниво е сдебелина от 0,90 до 1,30 м. Той се състоиот пръст, камъни, цели и парчета тухли,хоросан, отломки от сводове от покривна-та конструкция. В средата на басейна бешеразчистен масивен отломък от свод. Дватабасейна са отделени един от друг посред-ством зид, изграден изцяло от тухли. Заспойка е използван хоросан, с малък при-мес на счукана тухла. Двете лица на зида саизмазани с дебел хоросанов хастар, върху който са били монтирани мраморни пло-чи. Почти в средата на разделителния зиде бил оформен преливник, чрез който во-дата е преминавала от северния към юж- Обр. 1. План на caldarium №2 на термалния комплекс на Diocletianopolis.
Recommended
View more...
We Need Your Support
Thank you for visiting our website and your interest in our free products and services. We are nonprofit website to share and download documents. To the running of this website, we need your help to support us.

Thanks to everyone for your continued support.

No, Thanks